Яйцата от пъдпъдък са ценен продукт. Те имат антибактериално, имуномодулиращо, противооточно действие. Яйцата от пъдпъдък съдържат много микроелементи и витамини, и всичко това без наличието на холестерол.

В сравнение с кокошето в един грам пъдпъдъче яйце се съдържат повече витамини: А - 2,5 пъти, B1 - 2,8 и B2 - 2,2 пъти. Витамин D, се съдържа в пъдпъдъчите яйца в активна форма, той предпазва от развитието на рахит.

В пъдпъдъчите яйца, в сравнение с кокошите се съдържат 5 пъти по-високи нива на фосфор и калий и 4,5 пъти повече желязо. Известно е, че фосфорът допринася за психичното развитие. Ето защо, пъдпъдъчите яйца е полезно да се включват в храната на всички учащи се. В Япония, например, където дългогодишно и старателно се изследват ползите от пъдпъдъчи яйца, всеки ученик получава дневно задължително две яйца на обяд.

Благодарение на фосфора, пъдпъдъчите яйца също са добър стимулант на потентността. Според някои учени, те превъзхождат по ефективност Виаграта.

Значително по-високи, отколкото в кокошите яйца, са нивата на мед, кобалт и други аминокиселини.

В пъдпъдъчи яйца никога няма салмонела. Това е така, защото те имат много силна ципа и малки дихателни отверстия в черупката, които предотвратяват проникването на вредни бактерии. Поради високата телесна температура (42°С), пъдпъдъците са устойчиви на инфекциозни заболявания. Това позволява да се отглеждат, без да се прибягва до ваксиниране, което изключва натрупване в организма и яйцата на лекарствени вещества.

За разлика от кокошите, яйцата от пъдпъдък не предизвикват алергии при деца и възрастни. Точно обратното, наличие на протеина овомукоид потиска алергичните реакции, затова на тяхна основа се изготвя лекарството (овомукоиден екстракт), което се използва за лечение на алергии. Пъдпъдъчите яйца и могат и дори е желателно да се използват сурови, за да се запазят техните хранителни вещества, които могат да бъдат загубени при обработка.

Използването на яйцата от пъдпъдък дава отлични резултати при лечението на гастрит - язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и панкреатит.

Пъдпъдъчите яйца допринасят за премахване на радионуклиди от тялото, така че се препоръчват на хората, изложени на радиоактивно лъчение. Фона радиационното ниво в големите градове напоследък се увеличава. Яйцата от пъдпъдъци са включени в храната на децата, изложени на радиация по време на Чернобилската авария. След определен период от време, те са подобрили общото си състояние, повишило се е нивото на хемоглобина, изчезнало е главоболието, умората. Биохимични анализ на кръвта не е показал аномалии.

Резултатите от изследванията позволяват да се заключи, че пъдпъдъчите яйца са за предпочитане в терапевтично подхранване на слаби деца и възрастни, предимно населяващи екологично необлагодетелствани райони. На деца се дават от 2 до 6 бр. на ден в зависимост от възрастта, на възрастни - по 4-6 яйца дневно сутрин на празен стомах. Полезно е да се употребяват сурови, като се пие топла вода. Приемът трябва да бъдат систематичен, непрекъснат за период от 3-4 месеца. Още след две седмици се усеща благоприятното им въздействие върху организма.

Пъдпъдъчите яйца са с пъти по-хранителни от кокошите и могат да ги заместват в повечето рецепти Пъдпъдъчите яйца са станали нарицателни със своята шарка, която лятно време покрива кожата на по-светлите хора. Освен това тези протеинови бомбички са „големи яйца” в преносния смисъл на израза – по размер са доста малки, но всъщност са голяма работа. В Япония, където малките и хранителни хапки са на почит, дори ги произвеждат в огромни количества в специални ферми, а японското пъдпъдъче яйце е от най-популярното, последвано от американското и китайското.

Прелетната птица, която е най-дребна от кокошевите, е събрала по перата си всички багри на лятото - от яркожълтото на пожънатите ниви до сиво-кафявото на спечената от слънцето земя. Окраската на яйцата им варира от снежно бяла до кафява, но най-често е мръсно бяло на цвят с кафеникави петънца. Яйцата на пъдпъдъците са изключително хранителни и полезни. Нормалното яйце на зрелия женски пъдпъдък едва достига размера на орех и тежи около10 грама, което е с пет пъти по-малко от средното кокоше, и въпреки това в пъти надхвърля по хранителна стойност своя по-голям побратим.

Тези 10 грама са почти една десета от телесната маса на птицата, която единствено през есенния сезон достига 140-150 грама. В сравнение с тази пропорция средното кокоше яйце е около 3% от теглото на кокошката-носачка. На сто грама пъдпъдъче яйце се съдържат 158 калории енергия, 75% вода, 13% протеин, 11% мазнини и към 1% въглехидрат.

Богато е на минерали, калций, натрий, фосфор и желязо, витамини А, В1, В2, никотинова киселина и микроелементи. Ако пъдпъдъчите яйца са с проследен и сигурен произход, могат да се консумират и сурови, защото тогава са най-богати на съставки. Списъкът от полезните влияния на това малко птиче яйце е дълъг, като на първо място компонентите му са известни с антиалергичното си действие, усилват имунната система, помагат на дейността на сърдечносъдовата система, предпазват от високо кръвно, сърдечни проблеми и анемии. Консумацията им помага при язви и диабет, при стабилизирането на нервната система, изчистването на организма от тежки метали и намаляват нивото на холестерина в кръвта. За пъдпъдъчите яйца се твърди още, че имат свойства на афродизиаци и действат като виагра.

Когато инстинкта за мътене е изкуствено потиснат, една носачка дава към триста яйца годишно, почти всеки ден по едно, което прави прелетните птици изключително продуктивни, а бизнесът с пъдпъдъчи яйца доста напредващ през последните години. Хубавото на този птичи продукт е, че може да замества кокошите яйца в повечето рецепти и освен това издържа около две-три седмици в хладилник.

Първият опитомен пъдпъдък е живеял преди около хиляда години в Близкия изток, но традиционното одомошаване с цел добив на яйца се установява в Далечния изток – в Китай и Япония, което според писмени доказателства се е случило през ХІІ в. Първоначално те са отглеждани като пойни птици, но когато през XIX век японският император, боледуващ от туберкулоза, подобрил състоянието си с помощта на пъдпъдъче месо, птицата спечелила завидно място в кулинарните традиции на империята.

В началото на XX век перперицата се разпространила из по-големите японски провинции, а с експанзията на Япония в средата на века станала популярен дивеч в Корея, Китай, Тайван и Югоизточна Азия. По тази причина японският пъдпъдък е известен и под имената източен пъдпъдък, азиатски пъдпъдък, японски мигриращ пъдпъдък, японски кралски пъдпъдък… В наши дни в Япония е разпространено всеки ден да се дава по едно пъдпъдъче яйце на децата.

Пъдпъдъчето яйце се използвана не само за храна. В частност, то се използва също и в областта на медицината и в производството на козметика.